Първата купа рядко прилича на представата, с която човек сяда на грънчарско колело. Тя излиза ниска, с наклонена стена и ръб, който се вълни под пръстите. Това не е провал, а начало, защото ръката тепърва се учи да различава съпротивлението на глината от собствената си сила.
Центриране на глинения къс на грънчарско колело
Работата започва с глина, избита добре, за да няма въздух вътре. Въздушният джоб се усеща късно, когато стената вече е тънка и изведнъж поддава. Късът се оформя на топка, хвърля се в средата на диска с уверено движение и се притиска надолу, докато залепне.
Центрирането е най-дългата част и най-честата причина за провал. Лактите се опират в бедрата, а не се държат във въздуха, защото така ръцете получават опора и не треперят. Колелото се пуска и дланите обхващат глината от двете страни, като натискът идва от цялата длан, а не от върховете на пръстите. После късът се изтегля нагоре и се притиска обратно, няколко пъти, докато остане стегнат и без пукнатини по върха. Това повдигане и спускане не е украшение, а начин глината да се подреди в еднакъв пласт.
Когато късът е центриран, върхът не мърда. Ако усетим биене, по-добре е да спрем и да започнем отначало, отколкото да изправяме с пръсти това, което вече е изкривено. Вода се слага малко и често, защото мократа глина се подхлъзва, а сухата дърпа и изгаря кожата.
Отваряне на дъното на купата
Отварянето става с палци, потопени в средата, докато колелото се върти бавно. Дланите остават отвън и придържат стената, за да не се разшири цялата маса. Важно е да се усети моментът, в който палецът среща дъното, защото след него остава само основата. Ако се натисне още малко, купата се пробива и късът отива за преработка.
Дъното се оставя по-дебело, отколкото изглежда нужно. При изтеглянето на стената то изтънява, а при сушене се свива, и това, което е изглеждало тежко на колелото, често се оказва крехко след изпичането. Вътрешността се изравнява с върха на пръстите, като се започва от центъра и се излиза навън.
Изтегляне на стената навън
Стената се вдига на етапи, а не с едно движение. Едната ръка остава отвътре, другата отвън, и двете се движат нагоре заедно, като леко прищипват глината между пръстите.
Натискът е по-скоро придържане, отколкото стискане. Силното стискане изтънява стената на едно място и я удебелява на следващото, а после при изпичане точно там се появява пукнатина. След всяко преминаване колелото може да се спре и стената да се погледне. Ако има пръстен, който стърчи, той се притиска обратно към основата, преди да се продължи. Работата се връща към дъното всеки път, защото купата расте отдолу нагоре и най-дебелата част винаги остава долу.
Високата стена изкушава, но когато превиши височината на дланта, тя започва да се клати. Тогава глината се събира отново надолу и се изтегля наново по-ниско, вместо да се доизправя с пръсти.
Оформяне на ръба с гъба
Ръбът се оформя, докато глината е още влажна, но не мокра. Гъба, леко навлажнена, минава по него и събира излишната глина. Тя не изглажда, а притиска, за да се стегне ръбът и да не се напука при сушене. Ако ръбът е прекалено тънък, той се подгъва още под пръста. Тогава се добавя малко глина, притиска се добре и се изчаква, преди да се продължи, защото прясно добавената глина съхне по-бързо от останалата част. Малко по-дебел ръб е по-добър от тънък, който се чупи при първото изпичане.
Ъгълът между стената и ръба също има значение. Остро заобщен ръб изглежда добре на колелото, но при изпичане се свива по-бързо от стената и се пука точно там. Затова гъбата минава и по вътрешната страна на ръба, за да остане преходът плавен, а не стъпало.
Сушене преди първото изпичане
Купата се сваля от диска с шпатула или с телена примка, като се реже по дъното, а не се дърпа. После се оставя на равна плоскост, покрита с лека кърпа, за да съхне равномерно. Ако съхне само отвън, стената се свива неравномерно и се пука по ръба.
Сушенето продължава, докато глината стане твърда на допир, но още леко влажна в средата. На този етап купата се обръща и се оставя да изсъхне и отдолу. Едва след това се изпича, защото остатъчната влага в стената е причината за спукване в пещта.
Ако купата изсъхне прекалено бързо, например до радиатор или на течение, тя се изкривява безвъзвратно. По-добре е да се изчака един ден повече, отколкото да се загуби работата от няколко часа.
Първата купа обикновено остава в рафта на работилницата. Тя е полезна с това, че показва къде ръката е бързала и къде е спирала. Втората вече се прави с усещане за дебелината, а третата изглежда почти като купа.